Само мъдрият разбира, че да даваш е по-голяма радост, отколкото да получаваш ♥ СЕНЕКА
The Dying Seneca, 1612/1613, Peter Paul Rubens (1577-1640)
Благодарността на мъдрия
Оплакваш се, че си попаднал на неблагодарен човек. Ако това ти е за пръв път, благодари на ориста или на своята предпазливост. Но тук предпазливостта не може с нищо да помогне, с изключение на да те направи неприятен. Защото, в случай че искаш да избегнеш тази заплаха, няма да правиш благодеяния; и с цел да не пропаднат по непозната виновност, ще пропаднат по твоя.
Но да останат те без реципрочност е по-добре, в сравнение с да не се вършат. И след неприятна годишна продукция би трябвало да се сее. Често каквото умира поради непрестанното безплодие на неприятната почва, плодородието на една година ще го възвърне. Струва си да опитваш и с неблагодарни, с цел да намериш признателен. Никой няма толкоз сигурна ръка в благодеянията, та в никакъв случай да не бърка. Но дано стрелите пропущат целта, стига единствено от време на време да улучват. След корабокрушение хората се връщат отново в морето. Измамникът не гони лихваря от форума. Животът бързо ще се вцепени в безучастие, в случай че би трябвало да загърбим всичко, което ни оскърбява. Но дано тебе това да те направи още по-склонен към благодеяния. Защото, в случай че от която и да е работа изходът е нерешителен, би трябвало по-често да се пробва, с цел да има от време на време резултат. Но за това задоволително съм приказвал в книгите, озаглавени „ За благодеянията “.
Повече оценявам благодеянието, в сравнение с вредата. Не всички знаят, че би трябвало да бъдем признателни за благодеянието. И неразумният, и невежата, и простолюдието може да изпитват признателност след благодеянието, изключително в случай че е скоро извършено, само че не знаят какъв брой дължат за него. Само на мъдрия му е известно каква е цената на всяко нещо. Защото този, за който преди малко приказвах, глупавият, даже да има положителната воля, заплаща по-малко, в сравнение с дължи или не, по времето, което трябва или не, на мястото, на което би трябвало. Това, което дължи, се излива или разпилява. Чудно е по какъв начин за тези неща има специфични думи, нормални за старинния диалект. Тези отговорности се значат с доста подходящи, показващи бележки. Казваме обикновено: „ Той му благодари “, „ Да връщаш, значи да даваш това, което дължиш. “ Не казваме „ заплати му с признателност “. Връщат единствено тези, от които са желали, от някои – срещу волята им, от някои при всички условия, от някои – посредством посредник. Ние не споделяме „ върна му благодеянието “ или „ освободи го от милосърдие “. Не ни звучи добре думата, която подхожда на друго място. Връщаш на този, от който си получил. А думата „ подарявам “ значи непринудено отношение. Който подарява е призовал себе си.
Мъдрият всичко преценя самичък със себе си; какъв брой е получил, къде, по какъв метод. Затова считаме, че никой не знае благодарността, с изключение на мъдрия; и милосърдие никой не знае да прави по-добре от него, тъй като той схваща, че да даваш е по-голяма наслада, в сравнение с да получаваш. Някой различен го вижда сред тези неща, които опонират на общоприетото мнение (гърците ги назовават paradoxa) и споделя: „ Никой различен не знае да благодари с изключение на мъдрецът. Значи, никой не знае и да връща на кредитора си, нито, да заплати на продавача, като купи нещо? “ За да не ни ненавиждат единствено нас, дано се знае, че и Епикур е казвал същото. Метродор настойчиво твърди, че „ единствено мъдрият умее да благодари “. Затова и буди удивление, като споделяме: „ Само мъдрият умее да обича, единствено мъдрият умее да бъде другар “. Част от любовта и приятелството е да се благодари – тя дори е по-разпространена от същинското приятелство. Учудват се, като споделяме, че единствено мъдрият е правилен, сякаш това не го споделя и самият той. Или ти се коства, че може да бъде правилен този, който не знае какво е признателност? Да престанат да ни позорят за невероятните изказвания и дано знаят, че при мъдрия е самото честно, а при тълпата – призраци и сходства на честното. Никой не може да благодари с изключение на мъдрия. Глупавият също благодари, както знае и както може. Знанието му липсва повече от желанието. Желанието не се учи.
Мъдрият съпоставя всичко вътре в себе си, тъй като едно милосърдие може да е по-голямо или по-малко според от времето, мястото и повода. Често пъти да дадеш хиляда денария е повече, отколкото да напълниш къщата с благосъстояния. Има огромно значение дали се притичваш на помощ, или даряваш, избавя ли твоята благотворителност или устройва. Често пъти това, което се дава, е малко, само че това, което следва от него, е огромно. А няма ли разлика според теб дали е взел от своето това, което дава, или е получил милосърдие, с цел да направи такова?
Но стига сме се прибирали към въпроса, който задоволително изследвахме. В това съпоставяне на благодеянието с вредата, добродетелният мъж, ще реши кое е най-справедливо, само че ще отдаде по-голямо значение на благодеянието. Към това той е по-склонен.
Много огромно значение в тези работи има и личността. „ Ти ме облагодетелства по отношение на моя плебей, а нанесе вреда на моя баща; избави моя наследник, само че погуби татко ми. “ Мъдрецът ще съпостави едно по едно всичко. Ако има дребна разлика, я подценява. Дори и да е огромна, може да бъде милосърден, без да се наруши моралният дълг и верността, т. е. когато вредата касае него персонално, ще я пренебрегне. Най-вече в тази работа ще бъде примирителен в салдото. Ще понесе да бъде повече за негова сметка, няма да желае благодеянието да заплати като компенсация вредата. Ще се наклони към тази страна, ще се насочи натам, че ще желае да дължи признателност, да върне благодеянието. Греши този, който избира да приема милосърдие, в сравнение с да се отплаща за него. Колкото по-безгрижен е, който връща пари, в сравнение с този, който прави заеми, толкоз би трябвало да бъде по-радостен този, който се разтоварва от многото непознати пари на признатото милосърдие, от този, който поема огромно обвързване. Защото и в това бъркат неблагодарните – че заплащат на кредитора с изключение на капитала и лихвата, а считат, че от благодеянието могат да се възползват безплатно. А дългът пораства от забавянето и става толкоз по-голям, колкото повече се бави. Неблагодарен е този, който връща благодеянието без рента. И по този начин, ще има сметката, когато се погасят полученото и изхарченото. Трябва да се направи всичко, с цел да бъдем допустимо най-благодарни, тъй като благодарността е наше богатство, както и справедливостта, която, както тълпата счита, се отнася за другите, само че една огромна част от нея се връща върху нас. Всеки, който е потребен на другите, е потребен и на себе си. Нямам поради това, че на този, който желае да оказва помощ, му се оказва помощ, че който желае да пази, бива защитаван, че положителният образец в кръг се връща към този, който е направил положително, по този начин както неприятните примери се връщат към тези, които са ги извършили, за които на никого не му е жалост, за това, че страдат, тъй като с осъществяването на закононарушение са посочили, че то може да се случи, само че тъй като цената на всички добродетели е в самите тях. Защото те не се упражняват за премия. Наградата за вярната постъпка е в това, че е извършена. Благодарен съм не тъй като някой ще ми окаже помощ, подтикнат от предходния образец, само че тъй като оказва помощ да направя нещо доста хубаво и доста прелестно. Благодарен съм не тъй като е потребно, а тъй като това ме радва. А че това е по този начин, узнай от следното: в случай че нямам опцията да бъда благодарен, в случай че не се покажа непризнателен, в случай че не мога да отвърна на благодеянието другояче, с изключение на с тип на засегнатост, ще стигна до честното решение със спокоен дух, измежду хулата. Никой не цени повече добродетелта, никой не е по-предан от този, който е изгубил славата на благодетелен човек, с цел да не загуби съвестта си. И по този начин, както казах – благодарността е повече твое благо, в сравнение с непознато. На него му се случва това, което е нормално и ежедневно – да получи, каквото е дал, а на теб – нещо велико, което не се случва на никого, с изключение на на божествена и щастлива душа: да бъдеш признателен. Защото злобата прави хората нещастни, добродетелта – блажени, да бъдеш признателен също е добродетел, значи си дал нещо доста нормално, а си получил неоценимо, съзнанието за признателност, което доближава единствено до божествената и щастлива душа. Обратното на благодарността възприятие провокира висшо нещастие. Всеки непризнателен ще бъде презрян. Не му давам отсрочване, той и в този момент е презрян.
Затова да заобикаляме да бъдем неблагодарни не поради другите, само че поради нас. От нашето дебелоочие една дребна част отива при другите. Това, което е най-лошо, по този начин да кажа, най-гъстото, остава при нас и потиска този, който го има, както нормално споделя нашият Атал: „ злонравието единствено изпива най-голямата част от своята отрова. “ Онази отрова, която змиите носят, предопределена за непознатата крах и я държат без щета за себе си, не е като нея; тази отрова е най-лоша за този, който я има. Неблагодарният мъчи самичък себе си и се яде. Мрази това, което е получил, тъй като би трябвало да си върне дълга и се старае да го изкара нищожно, а обидите раздува и преувеличава. А кой е по-нещастен от индивида, който не помни положителното и помни злото!
Избрано от: „ Нравствени писма до Луцилий “ Том 2, Луций Аней Сенека, изд. „ Хеликон “, 2020 година
Картина: The Dying Seneca, 1612/1613, Peter Paul Rubens (1577-1640), chinaoilpaintinggallery
